"Invisible" project, tactile sculpture, limestone,
five works in size 150/ 70/ 30 cm,
brail text on a paper, 30/ 100 cm
exhibition , YUKA gallery,Varna ,Bulgaria, 2005
/for english scroll down/
НЕ/ВИДИМОТО
проект тактилна скулптура в камък, представен в галерия „Юка”, Варна, 2005
Срещата на видимото - на границата с невидимото и тяхното взаимодействие са обект на заниманията ми в този проект.От една страна желанието ми да поставя „зрящите” в състояние на незрящи, от друга - да интегрирам незрящите / степен на ин/валидност в този свят/ в пренебрегващият ги социум.И така да поставя начало за развитие на ясно виждане. Разсъждавам от чисто човешката позиция -„мисъл за другия”, но и от „различието”, като нова естетика .Това е опит да акумулирам скритите неща в нас и тяхната /не/изява- потопени в сетивността, като работно поле. Целя провокация на сетивата и възприятията, където невербалният диалог -ХУДОЖНИК-ЗРИТЕЛ е изпълнен на нематериално ниво. Невидимите връзки с подсъзнателните центрове се акумулират и така диалога е над времеви,над сетивен и над понятиен. Защото: „Това което не виждаш ,….е незримо.Това което не докосваш е ,.. е неуловимо.Но,…ако виждаш: не е това което докосваш,ако докосваш не е това което виждаш.Това което знаеш, не е това което чувстваш…Това което чувстваш, не е това което мислиш,…Това което мислиш, не е това което говориш…Това което говориш, не е това което вършиш…Защото всичко се слива в едно,… и не е това, което е …” /12.2004/
Използвам камъка, като помощен материал ,защото така тактилното усещане е по- живо и конкретно. Хладното усещане по- пръстите събужда и друга закърняла способност на човека - способността да изучава и с това да знае. Изразявам се в камък, който изчуквам, изстъргвам,шлайфам, полирам... и така вътрешната му експресия прераства във външна семантична многопластовост. Монотонността на деянието носи сгъстена вибрация на усещанията. Те диалогизират с ритъма от контакта със „зрителите”.
От друга страна актът на сублимиране в изкуството не е нова тема.
”Зрителят” става неволен участник в /мисловното/ блудство като колективна проява на Аз-а. Вътрешното пространство на камъка, споделя интимното чувство- вдъхновение, като оставя по- трайни следи в иначе измореното и клиширано съзнание.
Използвам форми от човешката анатомия и по- конкретно ухо, око, уста.../част от сетивния код/, които тук придобиват друго внушение.Повторяемостта е неслучайна-стремеж за кадриране. Вибрираната им същност е подсилена от разтеглянето на размера им -до знак. Приоритет е абстрактната игра на пространства и форми в ограничения обхват на една човешка длан.
Боравенето ми с традиционни средства и свеждането им към нетрадиционни възприятия е основа в поведението ми като художник И понеже изкуството е тъга по хармонията , а художникът е „търсач” и изразител на собственото си виждане за ИСТИНАТА /аксиома независима от времевите понятия/, ПРОСТОТАТА /свеждане на сложното до просто, Простото е най-сложно./, КРАСОТАТА /лишена от всякаква външна привлекателност.По- скоро красота на смисъла /и СВОБОДАТА /в най-чистия и вид- Свобода на духа/ То, разкодирането на дуалистичните противоречия в личността е пътуване към разбирането на другия, към съпричастността и подадената ръка.
Рая Георгиева, 2005, Варна
проектът е представен в галерия "Юка",Варна, 2005
=-=-=-=-=-=-engl
IN/VISIBLE
a project tactile sculpture/ stone presented in Yuka gallery, Varna, 2005
What you don’t see is unseen. What you don’t touch is elusive. But, if you see: it’s not the same what you touch; and if you touch – it’s not the same you see. What you know is not what you feel. What you feel is not what you think. What you think is not what you talk about… What you talk about is not what you do… because everything becomes one… and it not what it is…
The meeting with the visible – on the boundary – with the invisible has been the object of my work on the present project. On one hand my wish is to put “the seeing” into position of unseeing, on the other hand – to integrate “the unseeing” (state of disability in the world). “The clairvoyance beginning”.
I think from a simply human point of view about the other being; but I consider the otherness as aesthetic as well. That is the wish; the longing to accumulate the hidden things within us and their un/expression – absorbed in the sensuousness, as a field of work.
I aim at provoking the senses and the perceptions where the non-verbal dialogue artist – spectator is fulfilled on an immaterial level. The invisible ties with the sub consciousness have a dialogue in a timeless, over-sensuous and over-conceptual aspect.
I make use of stone (I hammer it out, scrape it, abrade it, and polish it) because by means of it the tactile sensation is more concrete and intense. Obtained thereby, the inner expression grows into an outward semantic multiplicity; the monotone of the act brings intense vibrations to the sensations.
The cool on the fingers generates a reaction – man wants to examine, to study and therefore to know. “The spectator” becomes an involuntary participant in the (mental) debauchery as a collective manifestation of the Ego. The act of sublimation deposits soft tensions in the space. The inner space of the stone shares the intimate feeling of inspiration.
I make use of anatomical forms and they acquire another dimension and re-action – ear, eye, mouth – a part of the sensuous code. The repeat is rather a pursuit of sequence than random.
The effect is reinforced by stretching the form to the value of a sign. The abstract play of space and associations within the limited grasp of the palm of the hand is a priority.
Dealing with traditional means of expression and reducing them to unconventional perceptions provides the basis for my artistic demeanor at present.
I combine the hard material with the soft fiber of our inner self using this split as a medium in order to decode the dualistic contradictions of the personality – in an attempt to empathize with the other one.
Raya Georgieva, 2005
YUKA gallery, Varna, 2005
